Една Роза

Преди не забелязвях цветето така,

не чувах неговата молба.

То ми шептеше нежно със своя цвят –

“ Виж Ме, Ела , Обичай Ме!

Защото за Теб съм създадена Аз!”

После,изведнъж почувствах се ужасно,

И в този омагъосващ миг, съзрях цветето прекрасно.

Една роза ,тъй красива,че всяко цвете би й завидяло.

Дори пищните градини на всяка богиня-недостижима,

Не биха могли и за миг да уловят съвършенството й изцяло.

Но биха се поклонили на нейната изящност.

Една роза ,тъй уханна, че само със цвета си те привлича

И дъха ти спира.

Роза с аромат ,тъй нежен,запленяващ,

че сякаш света ти леко преобръща

 и много много назад те връща.

Там където няма лъжа, няма измама и суета,

А само цветя.

Цветя навсякъде и все красиви ,

На хълм прекрасен –там седят

А в средата нежно цвете се зарича-

“Обичай Ме! Защото Аз съм тук за Теб!”

Ако не ме погледнеш –ще сведа глава.

Ако не ме погалиш – ще се избистря във роса.

Ако не ме усетиш- ще потъна в самота.

Ако си тръгнеш –ще увяхна на мига.

 За Теб със този цвят разцъфнах,

За Тебе се родих .

За Теб живея и се смея,само за Теб.

И затова съм Тук.”

Това бе розата красива,

От мрамор сякаш пазлатен,

Играеща със слънцето щастливо,

Но.... и само за Мен.

Уханния й цвят те запленява –

превръща те във облък лек...

и сякаш само Радостта остава

в сърцето на човек.