Една Роза
Преди не забелязвях цветето така,
не чувах неговата молба.
То ми шептеше нежно със своя цвят –
“ Виж Ме, Ела , Обичай Ме!
Защото за Теб съм създадена Аз!”
После,изведнъж почувствах се ужасно,
И в този омагъосващ миг, съзрях цветето прекрасно.
Една роза ,тъй красива,че всяко цвете би й завидяло.
Дори пищните градини на всяка богиня-недостижима,
Не биха могли и за миг да уловят съвършенството й изцяло.
Но биха се поклонили на нейната изящност.
Една роза ,тъй уханна, че само със цвета си те привлича
И дъха ти спира.
Роза с аромат ,тъй нежен,запленяващ,
че сякаш света ти леко преобръща
и много много назад те връща.
Там където няма лъжа, няма измама и суета,
А само цветя.
Цветя навсякъде и все красиви ,
На хълм прекрасен –там седят
А в средата нежно цвете се зарича-
“Обичай Ме! Защото Аз съм тук за Теб!”
Ако не ме погледнеш –ще сведа глава.
Ако не ме погалиш – ще се избистря във роса.
Ако не ме усетиш- ще потъна в самота.
Ако си тръгнеш –ще увяхна на мига.
За Теб със този цвят разцъфнах,
За Тебе се родих .
За Теб живея и се смея,само за Теб.
И затова съм Тук.”
Това бе розата красива,
От мрамор сякаш пазлатен,
Играеща със слънцето щастливо,
Но.... и само за Мен.
Уханния й цвят те запленява –
превръща те във облък лек...
и сякаш само Радостта остава
в сърцето на човек.
© Ивка Дикова Всички права запазени