Една самотна нощ
Замислено на стола се поклащам
и погледът в посока неизвестна тъне.
За нощите безсънни пак си плащам,
за всеки миг преди да съмне.
Всяка нощ при мен се настаняват
две очи във непрогледната тъма.
Зловещо страховете отразяват.
Усещам как оставам по сама.
Усещам как до болка ме изпива
собственото ми самотно аз.
Тихо покрай мене се увива,
молейки да чуе нечий глас.
И ето, пак осъмнах в страховете.
И сънливо тих ще е денят,
а вечерта високите дървета,
ще скърцат, ще смущават пак съня.
и погледът в посока неизвестна тъне.
За нощите безсънни пак си плащам,
за всеки миг преди да съмне.
Всяка нощ при мен се настаняват
две очи във непрогледната тъма.
Зловещо страховете отразяват.
Усещам как оставам по сама.
Усещам как до болка ме изпива
собственото ми самотно аз.
Тихо покрай мене се увива,
молейки да чуе нечий глас.
И ето, пак осъмнах в страховете.
И сънливо тих ще е денят,
а вечерта високите дървета,
ще скърцат, ще смущават пак съня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
