20 апр. 2008 г., 19:10

Една самотна нощ

1.2K 0 3
Замислено на стола се поклащам
и погледът в посока неизвестна тъне.
За нощите безсънни пак си плащам,
за всеки миг преди да съмне.

Всяка нощ при мен се настаняват
две очи във непрогледната тъма.
Зловещо страховете отразяват.
Усещам как оставам по сама.

Усещам как до болка ме изпива
собственото ми самотно аз.
Тихо покрай мене се увива,
молейки да чуе нечий глас.

И ето, пак осъмнах в страховете.
И сънливо тих ще е денят,
а вечерта високите дървета,
ще скърцат, ще смущават пак съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави, Ина!
    Хареса ми твойта "самотна нощ"!
  • На снимките човек може да изглежда както пожелае
  • Мммм...Обичам такива стихове...Евалата на автора!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...