20 sept 2014, 9:53

Една стая празна...

  Poesía » Otra
583 0 0

Отварям очи, сам в тишната,

сякаш съм сам на този свят.

Протягам ръка да докосна вселената,

но усещам само стената, бяла на цвят.

 

Не мога да осъзная все още къде съм,

не бях ли досега в магически земи?

Оглеждам се упплашено, а стените бели,

подсказват ми, че всичко е било един сън.

 

Ставам, приготвям се за поредния ден,

в който абсолютно нищо не се случва,

но дълбоко в мен мечтая за свят далечен,

където правдата винаги възтържествува.

 

Затова нямам търпение да свърши денят,

да си легна в легълцето мое и да ме хване сънят.

И ще започнат моите невероятни приключения,

в далечни кралства, където чакат ме велики начинания.

 

Но тъкмо доброто да победи и нещо се случва,

чувам познат звук, алармата се включва...

 

Отварям очи сам в тишината, 

сякаш съм сам на този свят,

протягам ръка да докосна приказното царство,

но усещам само стената, бяла на цвят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...