Отварям очи, сам в тишната,

сякаш съм сам на този свят.

Протягам ръка да докосна вселената,

но усещам само стената, бяла на цвят.

Не мога да осъзная все още къде съм,

не бях ли досега в магически земи?

Оглеждам се упплашено, а стените бели,

подсказват ми, че всичко е било един сън.

Ставам, приготвям се за поредния ден,

в който абсолютно нищо не се случва,

но дълбоко в мен мечтая за свят далечен,

където правдата винаги възтържествува.

Затова нямам търпение да свърши денят,

да си легна в легълцето мое и да ме хване сънят.

И ще започнат моите невероятни приключения,

в далечни кралства, където чакат ме велики начинания.

Но тъкмо доброто да победи и нещо се случва,

чувам познат звук, алармата се включва...

Отварям очи сам в тишината, 

сякаш съм сам на този свят,

протягам ръка да докосна приказното царство,

но усещам само стената, бяла на цвят.