Sep 20, 2014, 9:53 AM

Една стая празна...

  Poetry » Other
580 0 0

Отварям очи, сам в тишната,

сякаш съм сам на този свят.

Протягам ръка да докосна вселената,

но усещам само стената, бяла на цвят.

 

Не мога да осъзная все още къде съм,

не бях ли досега в магически земи?

Оглеждам се упплашено, а стените бели,

подсказват ми, че всичко е било един сън.

 

Ставам, приготвям се за поредния ден,

в който абсолютно нищо не се случва,

но дълбоко в мен мечтая за свят далечен,

където правдата винаги възтържествува.

 

Затова нямам търпение да свърши денят,

да си легна в легълцето мое и да ме хване сънят.

И ще започнат моите невероятни приключения,

в далечни кралства, където чакат ме велики начинания.

 

Но тъкмо доброто да победи и нещо се случва,

чувам познат звук, алармата се включва...

 

Отварям очи сам в тишината, 

сякаш съм сам на този свят,

протягам ръка да докосна приказното царство,

но усещам само стената, бяла на цвят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...