20.09.2014 г., 9:53

Една стая празна...

579 0 0

Отварям очи, сам в тишната,

сякаш съм сам на този свят.

Протягам ръка да докосна вселената,

но усещам само стената, бяла на цвят.

 

Не мога да осъзная все още къде съм,

не бях ли досега в магически земи?

Оглеждам се упплашено, а стените бели,

подсказват ми, че всичко е било един сън.

 

Ставам, приготвям се за поредния ден,

в който абсолютно нищо не се случва,

но дълбоко в мен мечтая за свят далечен,

където правдата винаги възтържествува.

 

Затова нямам търпение да свърши денят,

да си легна в легълцето мое и да ме хване сънят.

И ще започнат моите невероятни приключения,

в далечни кралства, където чакат ме велики начинания.

 

Но тъкмо доброто да победи и нещо се случва,

чувам познат звук, алармата се включва...

 

Отварям очи сам в тишината, 

сякаш съм сам на този свят,

протягам ръка да докосна приказното царство,

но усещам само стената, бяла на цвят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...