Една стена съборихме

Poesía » Filosófica

938 0 4

Една стена съборихме,

събрахме материал за други сто.

Старателно ги боядисахме в небесносиньо,

а в центъра им сложихме стъкло,

за да се виждаме и да си махаме един на друг

под мотото "Обичай ближния поне привидно!".

Живеем в мир, общуваме без звук,

напук на словото обидно.

Подписваме живота си и чакаме печат.

Красиви са стените ни небесно сини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)

Много ми хареса Поздрав и от мен!

2009-05-07T12:48:25+03:00
Na-aN (Милена)

Уау.. страхотен!! И на мен не ми се нравят фалшивите небета, най-малкото защото мога да се бутна в тях и да се нараня.

2008-12-11T18:51:26+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Поздравчета!

2008-09-10T21:11:43+03:00
Muza (Поли Тодорова)

Колко вярно! ...но по добре счупете това стъкло ще бъде по жив контакта.Поздрави от мен!

2008-09-10T16:50:57+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0