lestat11
47 el resultado
Името си няма да напиша
нито по разлагащи се сгради,
нито с жълто по снега.
Името ми няма да се дави в киша,
без упоменаване излишно ...
  582 
В ТЪМНОТО виждам по-поносима реалност.
Светлината – не зная какво да я правя.
Невъзможно ми е да я побера
нито в длани, нито във очи.
Тя ми носи само слепота... ...
  526 
Зовете ме плът
В мастило и страх и копнежи съм давил.
На лист не веднъж на бесило увисвал.
След всяко прераждане в скрина оставях
дълбоките белези, все ръкописни. ...
  626 
И на дъгата сянката е черна.
И зад решетките лъчът е лъч.
Простените ми грехове от вчера
в ъглите дебнат, временно мълчат.
още мои стихове тук: http://www.kalokanev.hit.bg/
  622 
Сто лица
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва д ...
  883 
Мислите ми побелели са отдавна
и дъхът ми целият е в бръчки.
А смъртта, откак се помня, все е бавна.
Жажда за живот, но друг, ме мъчи.
Болестта ми само неразбраните ще разберат, ...
  653 
С черна карета пристигна денят,
сплашващо кучешки зъби оголил.
Мъртва бездвижност, хлад, тишина...
Вазата някой беше съборил.
28.06.2008
  627 
На работника ръцете загрубели
плът сатенена копнеят да погалят,
с плът сатенена поне веднъж да съгрешат,
да заровят пръсти зажаднели
във безгрижните коси на младостта; ...
  556 
Да няма вълна неразбита
по моята тъй колеблива повърхност!
Да няма стъкла по брега ми
и грайфер от нечий ботуш!
Ах, колко прозрачна и детска ...
  568 
Една стена съборихме,
събрахме материал за други сто.
Старателно ги боядисахме в небесносиньо,
а в центъра им сложихме стъкло,
за да се виждаме и да си махаме един на друг ...
  696 
Заглавието порива събуди,
на автор непознат се доверих.
И всеки ред, от предния по-чуден,
безредието в мен превръщаше във стих.
Чета и препрочитам, ...
  691 
Все същите спирки,
все същите автобуси...
И това постоянно очакване на зелено такси,
което не си поръчвал,
на промяна, ...
  660 
Тълпата е временна,
култът - лъжовен.
Словата поят зажаднели души.
За жаждата, знам,
грехът е виновен. ...
  691 
От вълци не ме е страх,
нека ме хапят,
нека ме разкъсват!
Аз сълзите си няма да дам.
Нека се давят в кръвта ми! ...
  670 
Поредната сутрин, в коята се страхувах да отворя очи, сякаш знаейки, че това, което ще видя, няма да е по-различно от това, което се случваше насън. Вече няма къде да избягам. Вече не сънувам как летя, а само как падам... като продължение на безгрижния ми отдавна сънуван полет. Щастливият край и без ...
  1035 
Пак сряза въжето в последния момент.
И докога така?
Вярвай ми, ще се умориш.
Ще пресъхнеш.
Ще те пресуша. ...
  761 
Повече от час не бяхме мръднали...
И кръгът в зелено сякаш се обеззвери.
Стенеше под гумите асфалт изтръпнал.
Автобусът не отваряше врати.
А завоят се превръщаше в химера... ...
  760 
Мъглата напудри красиво нощта,
прикри всяка бръчка, разстла светлината.
Едва доловимо се виждаше ТЯ,
заровила кървави пръсти в земята
на гроба на своя любим.
  794 
Снежнобелите клавиши
снежнобели ще останат,
само ако бели ласки тичат
по настръхналата кожа на пианото.
  780 
Под кожата ми без усилие се вмъкна,
венозно се насочи към леда,
под който всеки светъл лъч помръква,
вестител на фалшива светлина.
Но ти се вряза като огнена комета ...
  1005  16 
Моята светлина живее от твоята.
Аз съм като луната - само отразявам
светлината на слънцето...
Като огледало,
пред което си се спряла ...
  770 
Лодка от хартия
Пуснах най-красивата си лодка
и я гледах как хартиено се дави.
Исках да е със душа от корк,
въпреки че от хартия бе направена. ...
  1407  14 
За първи път по мъжки плача,
проронвайки една-единствена сълза.
За хиляди момичета като дете съм плакал,
а днес по мъжки плача за жена.
  1456  14 
Цялата трепериш
Погледни се само, цялата трепериш!
И през зимата не си треперила така.
Страх те е крилата да разпериш,
а до вчера все се рееше сама. ...
  1438  24 
Хич не питай как съм!
Времето говори вместо мен.
Как, по дяволите, ще наваксам
всеки непрекаран с тебе ден?
Във черупката си ще се скрия ...
  763 
Самовлюбен в теб
Заобичах със сърце и разум,
кацнах най-съзнателно в буркана с мед.
Егоизма си така и не отказах,
самолюбието ме събра със теб. ...
  1875  12 
Изскърца бетонният под
Изскърца бетонният под
под твоите ангелски стъпки.
Намери единствена тайният вход,
обши нараненото с кръпки. ...
  652 
Нима е истинска раздялата,
когато със целувки се разделят двама,
когато болката за двамата
еднакво е голяма?
Нима е истинска тогава, ...
  697 
За миг помислих, че си ти
За миг помислих, че си ти.
Оказа се, че вятърът решил да се шегува.
Целуна ме по устните тъй както ти,
тъй както само ти целуваш. ...
  927  17 
Прошепна "Лека нощ" студено,
с един замах раздра нощта.
Обърна се виновно някак и смутено,
оставяйки катранена следа.
Снега от сънищата ми изрина, ...
  1100 
Обичам да ухаеш на море,
солта от тялото си не измивай!
На изгрева душата раздели на две
и двете части под клепачите си скрий!
Залей ме като неочаквана вълна, ...
  1603  27 
Двама влюбени на съд
Двама влюбени на съд,
съдени за прекомерна гордост.
Със разстрел наказва се грехът,
влюбен да обича гордо. ...
  1147 
Струните, облечени в ръжда,
ничия ръка не иска да погали...
Вещ, ненужна вече след дъжда,
вещ, която този свят не ще пожали.
Мъртъв е звукът на любовта.
  798  16 
Времето на патерици крачи,
тягостно секундите пълзят.
Като кръст след себе си го влача,
от безвремието как да изпълзя?
Как стрелките да надбягам, ...
  679 
На Е.
Лист, по който няма да напиша
нито дума, само ще чета.
Позволи ми аромата ти да вдишам,
лист, ухаещ на смола.
  836  10 
Стреляй
Стреляй, без да казваш нищо!
Стреляй, няма да боли!
Стреляй без съчувствие излишно,
бил съм в ада и преди. ...
  1495  17 
След...
Във смъртта ще бъдем
още по-красиви,
по-обичани и споменавани
от живите...
  892  15 
Стихове с дефект фабричен
тровят с проза поетичните сърца.
С тях не би могъл да впечатлиш момиче,
камо ли да разтопиш жена.
Истинските стихове се раждат ...
  822  12 
Дъжд от слънцето закапа,
въглени със образ на вода.
Завистливо залезът отхапа
част от пълната луна.
И нощта, от всякога по-черна, ...
  1514  13 
В душите им вони на застояло
(посвещава се на всички некадърни преподаватели;)
В душите им вони на застояло,
а думите им - с дъх на нафталин.
И времето - отдавна сякаш спряло, ...
  1307  36 
Propuestas
: ??:??