Една стена съборихме,
събрахме материал за други сто.
Старателно ги боядисахме в небесносиньо,
а в центъра им сложихме стъкло,
за да се виждаме и да си махаме един на друг
под мотото "Обичай ближния поне привидно!".
Живеем в мир, общуваме без звук,
напук на словото обидно.
Подписваме живота си и чакаме печат.
Красиви са стените ни небесно сини.
© Калоян Кънев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав и от мен!