23 jun 2009, 17:44

Една сълза 

  Poesía » Del paisaje
3121 0 34

                   Една сълза

                             отрони се между скалите,

                                     погали камъка

                                  и нежно се оттече,

                               след нея втора, трета ...

                                 бистра изворна вода,

                                      малка струйка

                            пробиваща си път в тревите.

                            Така като поточе тръгна ти,

                              но вместо да се спуснеш

                                       се изкачваше,

                            не вля се в големите реки,

                                   свой път намери

                                      и израстваше.

                             Потоци вливаха се в теб,

                            реките следваха посоката,

                           природата защитница ти бе,

                                     напътстваше те,

                                   пазеше от хората .

                          Сега голяма си и пълноводна,

                           запазила величие и красота,

                     преди очакваното сливане с морето,

                          прекланям се пред теб ... Река.

                      

      http://www.youtube.com/watch?v=WaCuRghb1T0             

© Петър Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??