Една сълза
Една сълза
отрони се между скалите,
погали камъка
и нежно се оттече,
след нея втора, трета ...
бистра изворна вода,
малка струйка
пробиваща си път в тревите.
Така като поточе тръгна ти,
но вместо да се спуснеш
се изкачваше,
не вля се в големите реки,
свой път намери
и израстваше.
Потоци вливаха се в теб,
реките следваха посоката,
природата защитница ти бе,
напътстваше те,
пазеше от хората .
Сега голяма си и пълноводна,
запазила величие и красота,
преди очакваното сливане с морето,
прекланям се пред теб ... Река.
http://www.youtube.com/watch?v=WaCuRghb1T0
© Петър Койчев All rights reserved.
