Една тишина съм си взела
Все сама.
И във вятър и в дъжд.
Дори в гръмотевична буря.
Сама в радостта си,
сама в тишината.
А ти уж си до мен
- говориш, изискваш,
хленчиш, капризничиш.
... и после е трудно,
аз се задъхвам,
плахо те търся
... настойчиво търся... силна ръка,
но няма те... пак съм сама.
Сълза се търкулва - една,
като мене самотна.
Проправя си път по плътта,
губи от себе си, губи искра...
и пада, прегърнала... въздух...
Сама... напълно сама...
Аз дъх си поемам,
отръсквам глава,
в небето се вглеждам
- звезди, слънце, луна
... цяла вселена, а аз съм сама?!
А теб все още те няма,
но вземаш, изискваш, изнудваш.
Аз давам - какво имам да губя?
От цяла вселена
една тишина съм си взела,
тишина, мъничко смелост и шепа самота.
Ах, цялата моя вселена
сбрах във онази сълза...
© Ина Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Ралица ! Радвам се, че успявате да уловите чувствата, които влагам пишейки.
-
Ина,има наистина още доста работа над някои детайли,но пишете със страхотно чувство ! Поздрави и успех !
-
-
!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
