Една тишина съм си взела
Все сама.
И във вятър и в дъжд.
Дори в гръмотевична буря.
Сама в радостта си,
сама в тишината.
А ти уж си до мен
- говориш, изискваш,
хленчиш, капризничиш.
... и после е трудно,
аз се задъхвам,
плахо те търся
... настойчиво търся... силна ръка,
но няма те... пак съм сама.
Сълза се търкулва - една,
като мене самотна.
Проправя си път по плътта,
губи от себе си, губи искра...
и пада, прегърнала... въздух...
Сама... напълно сама...
Аз дъх си поемам,
отръсквам глава,
в небето се вглеждам
- звезди, слънце, луна
... цяла вселена, а аз съм сама?!
А теб все още те няма,
но вземаш, изискваш, изнудваш.
Аз давам - какво имам да губя?
От цяла вселена
една тишина съм си взела,
тишина, мъничко смелост и шепа самота.
Ах, цялата моя вселена
сбрах във онази сълза...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ина Все права защищены
