Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
22 dic 2016, 14:08

Една усмивка

  Poesía » Otra
433 0 4

Една усмивка –

търсена, мечтана, 

в безброй сънища видяна –

като слънце. 

 

За една усмивка сърцето копнее, 

а лицето ти никога не се смее. 

Грях мой ли те превърна в жертва

или господ потърсил е сметка? 

 

Затворена, обречена до края

спокойно ще отидеш в рая, 

без спомен, че била си на Земята. 

 

Боли ме! Аз съм твоята майка. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Има толкова болни, невинни деца на Земята и се питам-чия е вината? 

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0