Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Dec 22, 2016, 2:08 PM

Една усмивка

  Poetry » Other
436 0 4

Една усмивка –

търсена, мечтана, 

в безброй сънища видяна –

като слънце. 

 

За една усмивка сърцето копнее, 

а лицето ти никога не се смее. 

Грях мой ли те превърна в жертва

или господ потърсил е сметка? 

 

Затворена, обречена до края

спокойно ще отидеш в рая, 

без спомен, че била си на Земята. 

 

Боли ме! Аз съм твоята майка. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Има толкова болни, невинни деца на Земята и се питам-чия е вината? 

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0