Една усмивка –
търсена, мечтана,
в безброй сънища видяна –
като слънце.
За една усмивка сърцето копнее,
а лицето ти никога не се смее.
Грях мой ли те превърна в жертва
или господ потърсил е сметка?
Затворена, обречена до края
спокойно ще отидеш в рая,
без спомен, че била си на Земята.
Боли ме! Аз съм твоята майка.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
