Една усмивка –
търсена, мечтана,
в безброй сънища видяна –
като слънце.
За една усмивка сърцето копнее,
а лицето ти никога не се смее.
Грях мой ли те превърна в жертва
или господ потърсил е сметка?
Затворена, обречена до края
спокойно ще отидеш в рая,
без спомен, че била си на Земята.
Боли ме! Аз съм твоята майка.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени