Една вечер вкъщи
Пак устата си разтяга
Метро голден-ова притча.
Аз към чашката посягам,
че доспа ми се от кича.
Друг канал - и сериала
на комшиите се точи.
Няма накъде да бягам,
нито пък да се надскоча.
Стисна копчето и ето,
прайд на лъвове на припек;
ту убийства във Совето,
ту размирици в Египет.
Мисълта ми замъглена
е приспана от ефира
и текат си Об и Лена
през Сибир в тайга красива.
Все пак, нещо тук остава -
гънка в малкия ми мозък,
че животът продължава
вън от кича сив, ей този!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
