rudin (Иван Христов)
865 1445
13 feb 2011, 19:24

Една вечер вкъщи 

  Poesía » Otra
485 0 4

Пак устата си разтяга

Метро голден-ова притча.

Аз към чашката посягам,

че доспа ми се от кича.

 

Друг канал - и сериала

на комшиите се точи.

Няма накъде да бягам,

нито пък да се надскоча.

 

Стисна копчето и ето,

прайд на лъвове на припек;

ту убийства във Совето,

ту размирици в Египет.

 

Мисълта ми замъглена

е приспана от ефира

и текат си Об и Лена

през Сибир в тайга красива.

 

Все пак, нещо тук остава -

гънка в малкия ми мозък,

че животът  продължава

вън от кича сив, ей този!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Най-хубавото нещо на телевизора е, че можеш да го изключиш! Поздрав.
  • Честит празник, поете, дойдох по късна доба да си гребна поезия. Благодаря ти за поетичната магия! Барона
  • Има и хубави неща. Гледай по-бодро на живота, той е пред теб.Каква е тая скука?
  • животът винаги ще продължава, Ваньо....
    но все по малко може да се нарече Живот....!
    разми се страшно ценностната система.

    поздравления!
Propuestas
: ??:??