Една вечер вкъщи
Пак устата си разтяга
Метро голден-ова притча.
Аз към чашката посягам,
че доспа ми се от кича.
Друг канал - и сериала
на комшиите се точи.
Няма накъде да бягам,
нито пък да се надскоча.
Стисна копчето и ето,
прайд на лъвове на припек;
ту убийства във Совето,
ту размирици в Египет.
Мисълта ми замъглена
е приспана от ефира
и текат си Об и Лена
през Сибир в тайга красива.
Все пак, нещо тук остава -
гънка в малкия ми мозък,
че животът продължава
вън от кича сив, ей този!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
