31 ene 2009, 18:38

Една вълна

  Poesía » Otra
795 0 3

Една вълна така ми заприлича

на вчерашната ти обида -

удари мостика и се изстича

със нова сила, за да се надига.

И ти така изливаш свойта злоба

връз мойта тъй завидна същност...

Умея да мразя, но не мога

да си позволя да бъда същата...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еуфория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, добре заварили!
  • връз мойта тъй завидна същност...
    - това не го разбрах


    изстича - как се пише - и откъде идва - тичам или тече ...
    щот става пак каша


    "... да бъда същата"...- само тиси знаеш каква - съща

    чета пак и пак ... и не мога да го разбера ...
  • Много интересно начало! Добре дошла в сайта! Стихотворението ти ме грабна от първия прочит.Само ще си позволя една малка забележка, ако може?Махни думичката "връз"- не звучи добре на фона на това толкова хубаво стихотворение.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...