31 янв. 2009 г., 18:38

Една вълна

797 0 3

Една вълна така ми заприлича

на вчерашната ти обида -

удари мостика и се изстича

със нова сила, за да се надига.

И ти така изливаш свойта злоба

връз мойта тъй завидна същност...

Умея да мразя, но не мога

да си позволя да бъда същата...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еуфория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, добре заварили!
  • връз мойта тъй завидна същност...
    - това не го разбрах


    изстича - как се пише - и откъде идва - тичам или тече ...
    щот става пак каша


    "... да бъда същата"...- само тиси знаеш каква - съща

    чета пак и пак ... и не мога да го разбера ...
  • Много интересно начало! Добре дошла в сайта! Стихотворението ти ме грабна от първия прочит.Само ще си позволя една малка забележка, ако може?Махни думичката "връз"- не звучи добре на фона на това толкова хубаво стихотворение.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...