31.01.2009 г., 18:38

Една вълна

796 0 3

Една вълна така ми заприлича

на вчерашната ти обида -

удари мостика и се изстича

със нова сила, за да се надига.

И ти така изливаш свойта злоба

връз мойта тъй завидна същност...

Умея да мразя, но не мога

да си позволя да бъда същата...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еуфория Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, добре заварили!
  • връз мойта тъй завидна същност...
    - това не го разбрах


    изстича - как се пише - и откъде идва - тичам или тече ...
    щот става пак каша


    "... да бъда същата"...- само тиси знаеш каква - съща

    чета пак и пак ... и не мога да го разбера ...
  • Много интересно начало! Добре дошла в сайта! Стихотворението ти ме грабна от първия прочит.Само ще си позволя една малка забележка, ако може?Махни думичката "връз"- не звучи добре на фона на това толкова хубаво стихотворение.

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...