Една завинаги загубена мечта

Charlie (Антон)
13 6

31 oct 2007, 8:41

Poesía » De amor

971 0 2

Той тръгна към края на вълнолома,

тя стана - нещо я беше събудило.

Той стигна до края и погледна замислено,

тя спря и се замисли за момент.

Той скочи от последния камък - водата беше студена,

тя си изми лицето - водата беше студена.

Той потъваше все по-дълбоко, но видя ярка светлина,

тя отиде до прозореца и пролетното слънце огря хубавите и очи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.