Една завинаги загубена мечта
Той тръгна към края на вълнолома,
тя стана - нещо я беше събудило.
Той стигна до края и погледна замислено,
тя спря и се замисли за момент.
Той скочи от последния камък - водата беше студена,
тя си изми лицето - водата беше студена.
Той потъваше все по-дълбоко, но видя ярка светлина,
тя отиде до прозореца и пролетното слънце огря хубавите и очи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антон Все права защищены
