Oct 31, 2007, 8:41 AM

Една завинаги загубена мечта 

  Poetry » Love
972 0 2

Той тръгна към края на вълнолома,

тя стана - нещо я беше събудило.

 

Той стигна до края и погледна замислено,

тя спря и се замисли за момент.

 

Той скочи от последния камък - водата беше студена,

тя си изми лицето - водата беше студена.

 

Той потъваше все по-дълбоко, но видя ярка светлина,

тя отиде до прозореца и пролетното слънце огря хубавите и очи...

© Антон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??