Една завинаги загубена мечта

Charlie (Антон)
13 6

31.10.2007 г., 8:41 ч.

Поезия » Любовна

973 0 2

Той тръгна към края на вълнолома,

тя стана - нещо я беше събудило.

Той стигна до края и погледна замислено,

тя спря и се замисли за момент.

Той скочи от последния камък - водата беше студена,

тя си изми лицето - водата беше студена.

Той потъваше все по-дълбоко, но видя ярка светлина,

тя отиде до прозореца и пролетното слънце огря хубавите и очи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.