Една завинаги загубена мечта
Той тръгна към края на вълнолома,
тя стана - нещо я беше събудило.
Той стигна до края и погледна замислено,
тя спря и се замисли за момент.
Той скочи от последния камък - водата беше студена,
тя си изми лицето - водата беше студена.
Той потъваше все по-дълбоко, но видя ярка светлина,
тя отиде до прозореца и пролетното слънце огря хубавите и очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Всички права запазени
