12 nov 2004, 2:29

Една звезда

  Poesía
1.9K 0 3

Една звезда на свода пак изгрява, една звезда – това си ти!

Една звезда, едни очи, очи в очи – любов блести!

И под този свод небесно син, се чуваш ти и твоя глас.

И под този свод сме само ти, една звезда и аз.

 

И в тази нощ, така голяма, една любов така блести.

И във тази нощ със топлина обляна за мен отново си само ти!

Обичам те и пак ще те обичам и никой нас не ще ни раздели.

Обичам те и цял живот ще те обичам докато нашата звезда блести.

 

Дори и нашата звезда да падне, към Земята тя да полети.

Ти пак със мен ще бъдеш, дори на “онзи” свят – помни!

Ти пак във моето сърце ще грееш със твойта силна топлина.

Дори и там, на “онзи” свят ще видиш нея, ще видиш нашата звезда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....