Nov 12, 2004, 2:29 AM

Една звезда 

  Poetry
1603 0 3

Една звезда на свода пак изгрява, една звезда – това си ти!

Една звезда, едни очи, очи в очи – любов блести!

И под този свод небесно син, се чуваш ти и твоя глас.

И под този свод сме само ти, една звезда и аз.

 

И в тази нощ, така голяма, една любов така блести.

И във тази нощ със топлина обляна за мен отново си само ти!

Обичам те и пак ще те обичам и никой нас не ще ни раздели.

Обичам те и цял живот ще те обичам докато нашата звезда блести.

 

Дори и нашата звезда да падне, към Земята тя да полети.

Ти пак със мен ще бъдеш, дори на “онзи” свят – помни!

Ти пак във моето сърце ще грееш със твойта силна топлина.

Дори и там, на “онзи” свят ще видиш нея, ще видиш нашата звезда!

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??