Една звезда
Една звезда на свода пак изгрява, една звезда – това си ти!
Една звезда, едни очи, очи в очи – любов блести!
И под този свод небесно син, се чуваш ти и твоя глас.
И под този свод сме само ти, една звезда и аз.
И в тази нощ, така голяма, една любов така блести.
И във тази нощ със топлина обляна за мен отново си само ти!
Обичам те и пак ще те обичам и никой нас не ще ни раздели.
Обичам те и цял живот ще те обичам докато нашата звезда блести.
Дори и нашата звезда да падне, към Земята тя да полети.
Ти пак със мен ще бъдеш, дори на “онзи” свят – помни!
Ти пак във моето сърце ще грееш със твойта силна топлина.
Дори и там, на “онзи” свят ще видиш нея, ще видиш нашата звезда!
© Георги Димитров All rights reserved.
