12 нояб. 2004 г., 02:29

Една звезда

1.9K 0 3

Една звезда на свода пак изгрява, една звезда – това си ти!

Една звезда, едни очи, очи в очи – любов блести!

И под този свод небесно син, се чуваш ти и твоя глас.

И под този свод сме само ти, една звезда и аз.

 

И в тази нощ, така голяма, една любов така блести.

И във тази нощ със топлина обляна за мен отново си само ти!

Обичам те и пак ще те обичам и никой нас не ще ни раздели.

Обичам те и цял живот ще те обичам докато нашата звезда блести.

 

Дори и нашата звезда да падне, към Земята тя да полети.

Ти пак със мен ще бъдеш, дори на “онзи” свят – помни!

Ти пак във моето сърце ще грееш със твойта силна топлина.

Дори и там, на “онзи” свят ще видиш нея, ще видиш нашата звезда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...