Една звезда в безкрая
всичко навън е заглъхнало, мълчи.
Вечер е и на поляната има две влюбени души,
любовта им не може да се опише с думи.
Една звезда, самотна в безкрая,
присветва и се озоваваш в Рая.
Тя от другите е различна,
нейната красота е безгранична.
Когато един името й нашепва,
някой друг някъде потрепва.
Звездата се вижда отдалеч,
но няма да свети веч.
И ето, че звездата започва да пада,
скръбта всеки човек напада.
Обвита е от мъглявина,
тя изгасна, загина.
Единствената звезда,
от безкрая слезна.
Единствената надежда,
в недрата на земята залезна
и завинаги изчезна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мермс Todos los derechos reservados
