5 jun 2007, 17:11

Една звезда в безкрая

  Poesía
730 0 1
Небето е осеяно със звезди,
всичко навън е заглъхнало, мълчи.
Вечер е и на поляната има две влюбени души,
любовта им не може да се опише с думи.

Една звезда, самотна в безкрая,
присветва и се озоваваш в Рая.
Тя от другите е различна,
нейната красота е безгранична.

Когато един името й нашепва,
някой друг някъде потрепва.
Звездата се вижда отдалеч,
но няма да свети веч.

И ето, че звездата започва да пада,
скръбта всеки човек напада.
Обвита е от мъглявина,
тя изгасна, загина.

Единствената звезда,
от безкрая слезна.
Единствената надежда,
в недрата на земята залезна
и завинаги изчезна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мермс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...