5.06.2007 г., 17:11

Една звезда в безкрая

727 0 1
Небето е осеяно със звезди,
всичко навън е заглъхнало, мълчи.
Вечер е и на поляната има две влюбени души,
любовта им не може да се опише с думи.

Една звезда, самотна в безкрая,
присветва и се озоваваш в Рая.
Тя от другите е различна,
нейната красота е безгранична.

Когато един името й нашепва,
някой друг някъде потрепва.
Звездата се вижда отдалеч,
но няма да свети веч.

И ето, че звездата започва да пада,
скръбта всеки човек напада.
Обвита е от мъглявина,
тя изгасна, загина.

Единствената звезда,
от безкрая слезна.
Единствената надежда,
в недрата на земята залезна
и завинаги изчезна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мермс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...