28 mar 2011, 21:02

Еднаквост 

  Poesía » Filosófica
875 0 9
Когато се обърнеш на инат
към мътното лице на свойта сянка,
когато разведеш се с този свят,
с прегърбената, двойнствена осанка,
в очите ти процеждат се сълзи –
презрели, лепкави, ухаещи на вино.
И спомените стенат от вини,
а ти си същият човек от мека глина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??