elenabili (Елена Биларева)
298 2386
28 mar 2011, 21:02

Еднаквост 

  Poesía » Filosófica
849 0 9

Когато се обърнеш на инат

към мътното лице на свойта сянка,

когато разведеш се с този свят,

с прегърбената, двойнствена осанка,

в очите ти процеждат се сълзи –

презрели, лепкави, ухаещи на вино.

И спомените стенат от вини,

а ти си същият човек от мека глина.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??