28 мар. 2011 г., 21:02

Еднаквост 

  Поэзия » Философская
848 0 9

Когато се обърнеш на инат

към мътното лице на свойта сянка,

когато разведеш се с този свят,

с прегърбената, двойнствена осанка,

в очите ти процеждат се сълзи –

презрели, лепкави, ухаещи на вино.

И спомените стенат от вини,

а ти си същият човек от мека глина.

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??