Еднаквост

28 мар. 2011 г., 21:02

Поэзия » Философская

874 0 9

Когато се обърнеш на инат
към мътното лице на свойта сянка,
когато разведеш се с този свят,
с прегърбената, двойнствена осанка,
в очите ти процеждат се сълзи –
презрели, лепкави, ухаещи на вино.
И спомените стенат от вини,
а ти си същият човек от мека глина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Еднаквост

Искате да прочетете повече?

Предложения