elenabili (Елена Биларева)
297 2389
28.03.2011 г., 21:02 ч.

Еднаквост 

  Поезия » Философска
800 0 9

Когато се обърнеш на инат

към мътното лице на свойта сянка,

когато разведеш се с този свят,

с прегърбената, двойнствена осанка,

в очите ти процеждат се сълзи –

презрели, лепкави, ухаещи на вино.

И спомените стенат от вини,

а ти си същият човек от мека глина.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??