28.03.2011 г., 21:02 ч.

Еднаквост 

  Поезия » Философска
873 0 9
Когато се обърнеш на инат
към мътното лице на свойта сянка,
когато разведеш се с този свят,
с прегърбената, двойнствена осанка,
в очите ти процеждат се сълзи –
презрели, лепкави, ухаещи на вино.
И спомените стенат от вини,
а ти си същият човек от мека глина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Биларева Всички права запазени

Предложения
: ??:??