elenabili (Елена Биларева)
298 2386
Mar 28, 2011, 9:02 PM

Еднаквост 

  Poetry » Phylosophy
872 0 9

Когато се обърнеш на инат

към мътното лице на свойта сянка,

когато разведеш се с този свят,

с прегърбената, двойнствена осанка,

в очите ти процеждат се сълзи –

презрели, лепкави, ухаещи на вино.

И спомените стенат от вини,

а ти си същият човек от мека глина.

© Елена Биларева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??