16 jul 2018, 15:55

Едничката съдба

631 1 0

Топлата ти нежна ръка

пръсти прокарва през златистата ми коса.

Пусна я надолу към врата,

и наранения ми гръб,

стигна до чупливия ми кръст.

Впи ръцете си в мен...

но този път няма по земята да се натруша,

а отвъд, в синевата ще полетя.

Гмурнахме се в студената вода,

но за нас тя гори, кипи.

Пламъкът ни затопля,

а искрата ни краси.

Цветовете се преливат,

целувките не спират.

Стискам те за ръката,

но образът ни избледнява в тишината,

всичко се оказа красивата фантазия.

Постепенно тялото и допирът се изпари,

устните и буйните коси.

Останаха едни дълбоки очи,

два свята на безспирни игри.

Чакаха ме да ги запаметя,

капка надежда да променя света.

Любов ще има, но не сега,

друго ми пише моята съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Не знам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...