16 jul 2018, 15:55

Едничката съдба 

  Poesía » De amor, Verso libre
345 1 0

Топлата ти нежна ръка

пръсти прокарва през златистата ми коса.

Пусна я надолу към врата,

и наранения ми гръб,

стигна до чупливия ми кръст.

Впи ръцете си в мен...

но този път няма по земята да се натруша,

а отвъд, в синевата ще полетя.

Гмурнахме се в студената вода,

но за нас тя гори, кипи.

Пламъкът ни затопля,

а искрата ни краси.

Цветовете се преливат,

целувките не спират.

Стискам те за ръката,

но образът ни избледнява в тишината,

всичко се оказа красивата фантазия.

Постепенно тялото и допирът се изпари,

устните и буйните коси.

Останаха едни дълбоки очи,

два свята на безспирни игри.

Чакаха ме да ги запаметя,

капка надежда да променя света.

Любов ще има, но не сега,

друго ми пише моята съдба.

© Не знам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??