16.07.2018 г., 15:55 ч.

Едничката съдба 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
435 1 0
Топлата ти нежна ръка
пръсти прокарва през златистата ми коса.
Пусна я надолу към врата,
и наранения ми гръб,
стигна до чупливия ми кръст.
Впи ръцете си в мен...
но този път няма по земята да се натруша,
а отвъд, в синевата ще полетя.
Гмурнахме се в студената вода,
но за нас тя гори, кипи.
Пламъкът ни затопля,
а искрата ни краси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Не знам Всички права запазени

Предложения
: ??:??