4 sept 2007, 12:34

Едно цяло

  Poesía
1.1K 0 0
Ледени кристали се  врязаха в сърцето ми,
описвайки вълшебна ледена дъга,
стъкълца се впиха кротко във лицето ми,
усетих огнена и кървава вълна...

Това чувство, до болка познато,
знаещо наизуст всяка част от моето тяло,
това чувство си ти, мили,
ти и болката сте едно цяло!

Следи оставят по лицето ми
кървавите струи вледенени,
кристалите, потънали в сърцето ми,
опитват от плътта ми запленени...

Поредната лъжа - така боли,
старая се да я преглътна, но не мога,
душата ми... ей сега ще отлети,
безсилна е да спре пороя...

Такава ли ме искаш вечно,
полужива-полуумряла,
излекувай, моля те, душата ми,
от кървава... превърни я в бяла!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...