Едно цяло
описвайки вълшебна ледена дъга,
стъкълца се впиха кротко във лицето ми,
усетих огнена и кървава вълна...
Това чувство, до болка познато,
знаещо наизуст всяка част от моето тяло,
това чувство си ти, мили,
ти и болката сте едно цяло!
Следи оставят по лицето ми
кървавите струи вледенени,
кристалите, потънали в сърцето ми,
опитват от плътта ми запленени...
Поредната лъжа - така боли,
старая се да я преглътна, но не мога,
душата ми... ей сега ще отлети,
безсилна е да спре пороя...
Такава ли ме искаш вечно,
полужива-полуумряла,
излекувай, моля те, душата ми,
от кървава... превърни я в бяла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мелиса Всички права запазени