4 nov 2007, 23:22

Едно дете

  Poesía » Otra
1.1K 0 2
Едно дете със хубави очи,
пред блока мой все стоеше,
едно дете със хиляди мечти,
света във джоба си заканваше да побере.

Играеше с приятелите,
смееше се то,
раздаваше добро на всички нас,
е, по свой начин, но винаги то бе идеалът наш.

Едно дете със хубави очи,
правосъдие раздаваше сред махалата.
Едно дете със хиляди мечти,
със доброта даряваше децата.

Прощаваше за счупени играчки,
не знаеше що туй злина,
вярваше, че животните са с качества на хора,
то просто не познаваше света.

Едно дете със хубави очи
порасна, срещна се с живота
и някой с нож проряза му мечтите
и пламна жал в на детето очите.

Но аз никога не ще забравя
детето с хубави очи,
защото знам, че още детското е в него
и някой ден то ще се възроди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...