4 nov 2007, 23:22

Едно дете

  Poesía » Otra
1.1K 0 2
Едно дете със хубави очи,
пред блока мой все стоеше,
едно дете със хиляди мечти,
света във джоба си заканваше да побере.

Играеше с приятелите,
смееше се то,
раздаваше добро на всички нас,
е, по свой начин, но винаги то бе идеалът наш.

Едно дете със хубави очи,
правосъдие раздаваше сред махалата.
Едно дете със хиляди мечти,
със доброта даряваше децата.

Прощаваше за счупени играчки,
не знаеше що туй злина,
вярваше, че животните са с качества на хора,
то просто не познаваше света.

Едно дете със хубави очи
порасна, срещна се с живота
и някой с нож проряза му мечтите
и пламна жал в на детето очите.

Но аз никога не ще забравя
детето с хубави очи,
защото знам, че още детското е в него
и някой ден то ще се възроди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...