Едно дете
Едно дете със хубави очи,
пред блока мой все стоеше,
едно дете със хиляди мечти,
света във джоба си заканваше да побере.
Играеше с приятелите,
смееше се то,
раздаваше добро на всички нас,
е, по свой начин, но винаги то бе идеалът наш.
Едно дете със хубави очи,
правосъдие раздаваше сред махалата.
Едно дете със хиляди мечти,
със доброта даряваше децата.
Прощаваше за счупени играчки,
не знаеше що туй злина,
вярваше, че животните са с качества на хора,
то просто не познаваше света.
Едно дете със хубави очи
порасна, срещна се с живота
и някой с нож проряза му мечтите
и пламна жал в на детето очите.
Но аз никога не ще забравя
детето с хубави очи,
защото знам, че още детското е в него
и някой ден то ще се възроди!
пред блока мой все стоеше,
едно дете със хиляди мечти,
света във джоба си заканваше да побере.
Играеше с приятелите,
смееше се то,
раздаваше добро на всички нас,
е, по свой начин, но винаги то бе идеалът наш.
Едно дете със хубави очи,
правосъдие раздаваше сред махалата.
Едно дете със хиляди мечти,
със доброта даряваше децата.
Прощаваше за счупени играчки,
не знаеше що туй злина,
вярваше, че животните са с качества на хора,
то просто не познаваше света.
Едно дете със хубави очи
порасна, срещна се с живота
и някой с нож проряза му мечтите
и пламна жал в на детето очите.
Но аз никога не ще забравя
детето с хубави очи,
защото знам, че още детското е в него
и някой ден то ще се възроди!
© Мила Костова All rights reserved.
