13 dic 2017, 23:56  

Едно дете

  Poesía » Otra
459 1 1

 

 

Мечтаеше в самота едно дете,

търсейки сред книгите покой,

Принцът Малък да го поведе

за ръка към приключения безброй.

Искаше да препуска с бързо конче,

на кръста си с препасана катана.

Вятърът косите му да роши

без среща с приятелска измяна.

Волно да препускат двама

сред мустангите с Винету,

а след това да си отдъхнат

на масата с краля Артур,

чай отпивайки с Мари Ко Сан

на път към мелница на рицар,

от хората останал неразбран.

Рисуваше очите на Анабел Ли

и залези, обагрени от кръв.

За хората с осъдени души  

в среща с Дявола научи пръв.   

Срещнатата глупост да осмива,

се поучи от войника Швейк,

с рубаите на Омар Хайям заспиваше

и думи на мъдрец запомни навеки:

- Не опитвай да разбираш нормалните,

защото живееш в техния свят. 

Взирай се в очите на онези – специалните

и проумей дали живеят в по-богат свят!

 

Защото времето разпръсква

спомените хорски като плява

и в бъдещето от човека

абсолютно нищо не остава. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...