Мечтаеше в самота едно дете,

търсейки сред книгите покой,

Принцът Малък да го поведе

за ръка към приключения безброй.

Искаше да препуска с бързо конче,

на кръста си с препасана катана.

Вятърът косите му да роши

без среща с приятелска измяна.

Волно да препускат двама

сред мустангите с Винету,

а след това да си отдъхнат

на масата с краля Артур,

чай отпивайки с Мари Ко Сан

на път към мелница на рицар,

от хората останал неразбран.

Рисуваше очите на Анабел Ли

и залези, обагрени от кръв.

За хората с осъдени души  

в среща с Дявола научи пръв.   

Срещнатата глупост да осмива,

се поучи от войника Швейк,

с рубаите на Омар Хайям заспиваше

и думи на мъдрец запомни навеки:

- Не опитвай да разбираш нормалните,

защото живееш в техния свят. 

Взирай се в очите на онези – специалните

и проумей дали живеят в по-богат свят!

Защото времето разпръсква

спомените хорски като плява

и в бъдещето от човека

абсолютно нищо не остава.