Едно дете мигом порасна

Изгубена в гора
Сред диви хора.
Първичният инстинкт
В тях е той пропит.
Не виждат смисъл да се борят.
За нещо по-далечно те не се корят.
Че смисъл няма те да се упрекват
За това, към което те принадлежат.

В свят опасен те живеят.
За нищо не милеят.
С гориво ближния ще да полеят
Стига те да оцелеят.

В средата тяхна.
От болести заразна.
Играят те игра опасна.
Бях там, а една звезда угасна
И едно дете в миг порасна.

Една светулка
Пръкнала се в нощта
Избави ме от дивотата.
Показа ми света,
Но мъничко парченце
Остави там следа.
Да блика в моето сърце
Щом изпадна в беда.