5 окт. 2018 г., 01:03

Едно дете мигом порасна

837 1 0

Изгубена в гора
Сред диви хора.
Първичният инстинкт
В тях е той пропит.
Не виждат смисъл да се борят.
За нещо по-далечно те не се корят.
Че смисъл няма те да се упрекват
За това, към което те принадлежат.

В свят опасен те живеят.
За нищо не милеят.
С гориво ближния ще да полеят
Стига те да оцелеят.

В средата тяхна.
От болести заразна.
Играят те игра опасна.
Бях там, а една звезда угасна
И едно дете в миг порасна.

Една светулка
Пръкнала се в нощта
Избави ме от дивотата.
Показа ми света,
Но мъничко парченце
Остави там следа.
Да блика в моето сърце
Щом изпадна в беда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Deya Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...