5.10.2018 г., 1:03

Едно дете мигом порасна

835 1 0

Изгубена в гора
Сред диви хора.
Първичният инстинкт
В тях е той пропит.
Не виждат смисъл да се борят.
За нещо по-далечно те не се корят.
Че смисъл няма те да се упрекват
За това, към което те принадлежат.

В свят опасен те живеят.
За нищо не милеят.
С гориво ближния ще да полеят
Стига те да оцелеят.

В средата тяхна.
От болести заразна.
Играят те игра опасна.
Бях там, а една звезда угасна
И едно дете в миг порасна.

Една светулка
Пръкнала се в нощта
Избави ме от дивотата.
Показа ми света,
Но мъничко парченце
Остави там следа.
Да блика в моето сърце
Щом изпадна в беда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Deya Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...