Oct 5, 2018, 1:03 AM

Едно дете мигом порасна

  Poetry » Other
838 1 0

Изгубена в гора
Сред диви хора.
Първичният инстинкт
В тях е той пропит.
Не виждат смисъл да се борят.
За нещо по-далечно те не се корят.
Че смисъл няма те да се упрекват
За това, към което те принадлежат.

В свят опасен те живеят.
За нищо не милеят.
С гориво ближния ще да полеят
Стига те да оцелеят.

В средата тяхна.
От болести заразна.
Играят те игра опасна.
Бях там, а една звезда угасна
И едно дете в миг порасна.

Една светулка
Пръкнала се в нощта
Избави ме от дивотата.
Показа ми света,
Но мъничко парченце
Остави там следа.
Да блика в моето сърце
Щом изпадна в беда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Deya All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...