18 oct 2007, 8:55

ЕДНО ДЕТЕ НА ХОРИЗОНТА

  Poesía
658 0 5

                               ЕДНО ДЕТЕ НА ХОРИЗОНТА СИ ИГРАЕ
                               и гръмоли каручка,
                               натоварена с купчина облаци.

                               Момчето носи върху шапката си
                               слънцето.

                               А сивите волове стъпват тежко
                                и теглят световърта.
                                В главините на колелата
                                светкавиците се премятат.

                                И се върти,
                                                  и се върти земята...
                               търкулната от детската ръка. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...