Oct 18, 2007, 8:55 AM

ЕДНО ДЕТЕ НА ХОРИЗОНТА

  Poetry
652 0 5

                               ЕДНО ДЕТЕ НА ХОРИЗОНТА СИ ИГРАЕ
                               и гръмоли каручка,
                               натоварена с купчина облаци.

                               Момчето носи върху шапката си
                               слънцето.

                               А сивите волове стъпват тежко
                                и теглят световърта.
                                В главините на колелата
                                светкавиците се премятат.

                                И се върти,
                                                  и се върти земята...
                               търкулната от детската ръка. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...