7 jul 2007, 17:46

Едно... Или Три?

  Poesía
758 0 5
1...

Когато Онзи, Любимият, дошъл,
Вече било прекалено късно,
За да зашият разочарованието ти,
За да те събудят и да повярваш,
Че Денят може да има и красиво лице,
Ти си държала в ръцете си само
Чернобелият спомен за някого И
Никой не е можел
Да го изтръгне от теб...

2...

Когато Онази, Любимата, седнала
На ръба на леглото,
Вече било прекалено късно,
За да те прегръща плюшено или да те целува черешово,
Защото очите ти, празни и стъклени, търсели
Познат образ някъде там, отвъд Прозореца...

3...

Когато аз пристигнах, вие вече
Бяхте вкопчени - ти в него и
тя в теб...
Не заслужавам вашата топлина...
Не...
Защото вече предвкусвах
Непоправимото и Необозримото...
Аз,
Ти
И тя...
Бяхме Едно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...